В самия център на днешния град се издига един от символите на Севлиево, храмът „Свети Пророк Илия”. Трудно е да се установи точно от кога датира той, но вероятно е съществувал на това място още в края на далечния ХVІІ или самото начало на ХVIII век. В средата на ХVІІІ век дейността на църковната община е засвидетелствана с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „Свети Никола” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклоници, водени от църковния епитроп. През първата четвърт на ХІХ век, участието на църковната общност във всички области на об- ществения живот се отразява в Парусията на църквата „Свети Пророк Илия”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга е заведена през октомври 1824 г., запазена е във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция. Севлиевци се грижели за материалното благополучие на църквата и в Записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази /складови помещения/, 2 фурни, множество църковни книги, покъщнина, одежди и няколко хиляди гроша. През 1834 година старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия” е обновена „изоснови”. От старата църква и до днес са запазени 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година. За новия красиво изработен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от т. н. ”царски ред” са изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов изпълнил поръчката за някои от иконите от „горния ред”. Иконостасът, дело на майсторите Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Иконостасът е обявен за национален паметник на културата. В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на академични художници и великолепно допълва красотата на куполи, арки и пандантиви. След специализирани реставрационни дейности по стенописите и част от иконите в началото на ХХІ век, старият Божи храм в Севлиево отново искри с цялата си непреходна красота.

In the center of the present town Sevlievo stands one of the symbols of it , the temple "St. Prophet Iliya". It is difficult to say when exactly it is established, but probably existed in this place at the end of the distant seventeenth or the beginning of the eighteenth century. In the mid-eighteenth century work of the church community is evidenced by the inscription on the icon Zograph gift to the monastery "St. Nicholas" on March 5, 1749 from Sevlievo pilgrims, led by church churchwarden. In the first quarter of the nineteenth century, the participation of the church community in all areas of the public life is reflected in the sails of the church "St. Iliya The Prophet "led neatly into Bulgarian and Greek from the most prominent member of the Board and Hadji Stoyan Nikolov. This book is filed in October 1824. It is preserved in the collections of the Historical Museum and it is part of the permanent exhibition. Sevlievo cared for substantive being of the church and the record books noted that in 20 years of the nineteenth century it was having 5 shops, 2 houses, 2 basements / accounting and inventory rooms / 2 ovens, many church books, furniture, garments and a few thousand pennies. In 1834 the old Sevlievo’s church "St. Prophet Iliya" is updated "fundamentally". From the old church to today are saved only two icons, painted by Simeon Tsonyuv from Tryavna in 1830. For the new beautifully crafted wood-carved iconostasis they ordered icons. Those from the "Royal line" are written by one of the most famous Bulgarian painters, Zachary Tsanyuv. The iconographer Atanas Minchov as made some of the icons of the "top line". The iconostasis, the work of masters Nikola Mateev and his son Y. Marangozchiyata, is a masterpiece of carving art. The iconostasis is declared as a national monument. In the late nineteenth century the church becomes even more impressive with lofty domes. The overall mural in the 30 years of the twentieth century is a work of academic painters and magnificently completes the beauty of domes, arches and pendant. After specialized restoration work on the frescoes and icons at the beginning of the twenty-first century, the old temple of God in Sevlievo sparkles again with all its timeless beauty.

Im Zentrum der heutigen Stadt steht ein Symbol von Sevlievo, die Kirche “St. Prophet Elias”. Es ist schwierig genau festzustellen, seit wann sie datiert, aber wahrscheinlich existiert sie an dieser Stelle noch am Ende des fernen siebzehnten oder am Anfang des achtzehnten Jahrhunderts. In der Mitte des 18. Jahrhunderts ist die Tätigkeit der Kirchengemeinde durch eine Überschrift auf eine Ikone, die Sevlievo Pilger, geführt von dem Kirchenvorsteher, dem Zographischen Kloster “St. Nikolaus” am 5. März 1749 schenkten, bezeugt. Im ersten Viertel des neunzehnten Jahrhunderts widerspiegelt sich die Teilnahme der Kirchengemeinschaft an allen Bereichen des öffentlichen Lebens in der Parusie der Kirche “St. Prophet Elias”, die auf Bulgarisch und Griechisch von dem prominentesten Mitglied des Vorstands und Hadji Stoyan Nikolov geführt wurde. 1834 wurde in Sevlievo die alte Sevlievo Kirche “St. Prophet Elias” völlig restauriert. Und heute noch sind zwei von Simeon Tsonyuv aus Triavna 1830 gemalte Ikonen von der alten Kirche erhalten. Für die neue schön ausgearbeitete holzgeschnitzte Ikonostase wurden Ikonen bestellt. Die Ikonostase wurde zum Nationalkulturdenkmal erklärt. Am Ende des neunzehnten Jahrhunderts wurde die Kirche eindrucksvoller mit den hohen Kuppeln. Die alte Kirche in Sevlievo funkelt seit Anfang des einundzwanzigsten Jahrhunderts mit ewiger Schönheit nach Spezialrestaurierungsarbeiten an den Fresken und den Ikonen.

В центре современного города находится один из символов города Севлиево – храм „Святой Илья Пророк”. Вероятно он стоял на том же месте еще в самом начале 18 века. В середине 18 века деятельность церковной общины засвидетельствована надписью на иконе, подаренной Зографскому монастырю „Святой Николай” пятого марта 1749 года. В первой четверти 19 века участие церковной общности во все области жизни, отражена в Парусии церкви „Святой Пророк Илья”, веденой аккуратно на болгарском и греческом языках. Жители города Севлиево заботились о материальном благополучии церкви. В 1834 году старою церковь обновили до основ. От старой церкви до сих пор сохранились 2 икони. Для новою иконостаса, украшенною резьбой заказаны новые иконы. Иконостас обьявлен национальным достоянием культуры. В конце 19 века церькове становится более внушительной благодаря воздигнутым куполам. Все стенописы 30 годов 20 века это работа академических художников и великолепно дополняют красоту куполов, арков и пандантивов. После специальных реставраторских работ по стенописами иконам в начале 21 века, стары храм Бога снова блестит своей прежней красотой.

По инициатива на: Обществен дарителски фонд - Габрово, Ротари клуб - Севлиево, Интеракт клуб - Севлиево

С подкрепа на: Фондация "Работилница за граждански инициативи"

Initiated by: Public donor fund - Gabrovo, Rotary Club Sevlievo, Interact Club Sevlievo

With the support of: Workshop for Civic Initiatives Foundation

Initiiert von: Öffentlicher Spenderfonds - Gabrovo, Rotary Club Sevlievo, Interact Club Sevlievo

Mit der Unterstützung von: Workshop für Civic Initiatives Foundation

Начатый: Общественные донорские средства - Габрово, Rotary Club Севлиевo, Interact клуб Севлиево

При поддержке: Фонда "Семинар для Гражданских Инициатив"